Светла ме забърка в тая каша.
Голям мързел съм, а пък темата е трудна.
Все пак ме накара да измъдря „10 правила на играча“.
Не мисля, че съм голям играч в живота.
Нямам усещане за успех.
Защото имам лошия навик да се оглеждам настрани.
Мразя правилата.
Дори, когато сама съм ги измислила.
Това са по-скоро принципи, които следвам, за да не ме боли главата и да спя спокойно.
И са неща от живота, колкото и да искам с блогването не мога да избягам от себе си. 🙂
1. Не се страхувай от думите – те са твои.
2. Ако в блога ти няма нищо лично, ще стане безличен.
3. Връщай жестовете и комплиментите, дори да си закъснял.
4. В блогрола бъди щедър, без да чакаш отплата.
5. Интересните неща се случват, когато не ги очакваш, не проспивай трафика.
6. Поствай поне два пъти в седмицата, за да не губиш форма. Но ако няма какво да кажеш, не го прави само за да спазиш правилото.
7. Най-популярните статии няма да съвпадат с твойте любими. Приеми факта, че хората са различни.
8. Остави черновата да преспи, преди да я публикуваш.
9. Опитвай се да подреждаш, за да не се загубиш в хаоса.
10. Не се връзвай на правилата, прощавай си, за да можеш да простиш и на другите. 🙂
Ех, препотих се…
Но по-трудното е да посоча 10 блога.
Каня всеки, който е стигнал до тук да опита.
И посочвам 10 блога, за да спазя правилата 😉 на играта:
Кошче за душевни отпадъци, Калоян, Weasell, Dreamy, Alfredpacino, Деница, Deni4ero, Nightwish El , Frog и Under The Smoke Shadow.
П. П. Това е забавление, трябва само настроение. 😀
Добър играч си, щом приемаш играта точно като игра. Състезанията са за състезатели, игрите, за играчи и така.
Усмивки, Ваня (и си спазила правилата 😉 ) 🙂
Успя да ме усмихнеш, доста се забавлявах докато писах това. 😀
Мерси за предложението!
Може ли да помисля век, два?
😀
Може. 😀
Ха… Ваня…
нямаш идея колко трудно и абсурдно ми прозвуча подобно задание 🙂 предизвикателство… Сега ще трябва да помисля защо аджаба е така. Може да се окаже и полезно 🙂
Не знам кога ще имам някаква идея по темата, но благодаря за поканата 🙂
И на мен ми се стори трудно, но го възприех като игра. 😀