Under The Radar – 4

април 28, 2011

Мислех си да напиша нещо пролетно и оптимистично, но тази пролет ми донесе много повече от очакваното пролетна умора пролетен мързел.

Исках да ви покажа козунака, който омесих със много мъки.

Обаче докато открия фотоапарата, домочадието  беше унищожило по-хубавата половина. 😀

Напоследък си мисля за хората зад блоговете.

Имам 83 любими блога в ТБЛ.

А в блогрола не искам дори да ги броя колко са.

Само 6 от блогърите познавам лично.

За тях със сигурност мога да кажа, че блоговете им са един вид проявление и продължение на личността.

За себе обаче не мога да твърдя такива неща.

Та пиша си аз разни глупости тук, а ми се случват други офлайн.

За повечето дори и не си помислям да блогвам.

И ето моята по-добра половинка най-после се сети да продължи серията от постове, които са ме впечатлили, размислили и стреснали дори.

1. Блог на деня затваря врати. Чувствам се виновна за провала на добрата идея, защото номинацията не отнема повече от 5 минути. Признавам, че съм мързел (за пореден път). Няма да си измислям глупави оправдания.

2. Вместо рецепта за козунак. Колко често се вкопчвате в обредите и обичаите, само за да запълните празнината в сърцето си?

3. Животът. Ако можех нещо да добавя, щях да напиша коментар.

4. Борбата със здравия смисъл. Знаех си аз, че здравият разум е празно понятие, но вече открих и причините за това. 😀

5. Кога фрийлансерът си съблича пижамата?. Това ми е мечта открай време, да си работя от вкъщи. Но не бях се замисляла за минусите на такъв вид работа.

Е това е засега. Каквото и да се случи в офлайн живота ми, мисля, че писането и четенето ще си останат част от мен и живота ми.

П. П. Ако откривате разни правописни, стилистични, граматически и прочие грешки,  виновно е едно бордо, дето го пресуших без да се усетя, докато пишех. Може би се опитвам да следвам светлия пример на Декарт, само яребицата ми липсва. 😀

Advertisements

Under The Radar – 3

ноември 24, 2010

Обещах да помагам на Майк за Седмичния блог дайджест. Но съм доста разпиляна покрай преместването и нямам много време (оправдавам се). Все пак понадниквам тук-там. Успях дори да си отбележа някой неща. За няколко месеца. Този път темата е страстта към блогването. Липсваше ми това несравнимо усещане.

Пип. Пип.

Не знам някой дали ще успее да го опише по-добре от Ламот.

Какво говори аватарът?

Аз лично се ужасявам от собствения си образ на снимка. Но някой ден ще се разделя с мадам Тиквичка. Знам, че ако поствам достатъчно дълго ще научите ВСИЧКО за мен. 🙂

Самодоволно

Ето тук писането само по себе има своето значение. Kакво всъщност искате от блога си?

Защо не използвам социалните мрежи?

На мен също ще ми дойде в повече Facebook. Приятелите са там. Дори имам трафик към блога оттам. Но времето ми е кът и все още нямам мотивация да си направя профил.

Криза на средната възраст

Чудя се дали пък не блогвам поради такава криза. Дори да не е криза или депресия, все е някакъв вид лудост или ескцентричност.

Рано ми е още за блогърска ретроспекция, но ще ми е интересно да прочета вашите.


Under The Radar – 2

юли 29, 2010

Продължавам да си записвам, че много забравям  напоследък. Чета и като се спъна в нещо…

1.  Още през първите ми разходки в Wordpres  открих един блог, уж е За близнаците, обаче си откривам ценни съвети за децата. Моите са попораснали, де.  🙂  И не са близнаци. Не съм се замисляла даже дали искам близнаци и какво е да си „двойна“ мама.  От много информиране (медии, всякакви има) вече почти свикнах да мисля, че близнаци се „получават“ най-вече чрез асистирана репродукция.  Има и други възможности. Вижте Какъв е шансът да имаш близнаци?

2. Да си призная честно нищо не разбирам от фотография. Обаче има хора като Павел Пронин.  Моите снимки от Витоша и неговата Витоша са толкова поразително различни. Чудя се дали сме катерили една и съща планина? 🙂

3. С фотографията е ясно, че няма да се справя, обаче тук много се изложих. Вместо да обясня, че обичта е действие, се оплетох яко. Голяма тиква съм. 🙂 Обещавам някой път да напиша нещо по-смислено по темата.

4. Има някои неща като BIG BANG BIG BOOM, дето въобще нямам идея защо ме впечатляват. Изкуство някакво. 🙂

5. А след размислите за Бъдещето на класическото се чудех заедно с Мария Донева що е Истинска любовна лирика и Модерна поезия.


Under The Radar

юли 6, 2010

Откакто се мъча с този блог, между другото надниквам към съседите. Летя бавно и ниско. Откривам теми, върху които съм си блъскала главата и после съм позабравила леко. Не знам какъв е рейтинга на статиите и не ме интересува.

Отделих  5 поста, повече не мога,  защото съм голям мързел. Номерацията не е класация. 🙂

1. С Жюстин Томс в университета работехме по един проект Философия с деца.  Когато обаче децата са твои собствени, нещата изглеждат различно, а и времето е друго (оправдавам се).

децата и ваканцията

2. Ан Фам, срещнах случайно покрай Мария. Нейния пост ме хвърли в размисъл. Познаваме ли съседите си, какво очакваме от тях, въобще очакваме ли нещо хубаво да ни се случи?

Съседката

3. На НеНовините няма как да не повярвате. 🙂 Представете си докъде може да стигне контрола на държавата над личните ви предпочитания и дори имената на месеците (Юлий Цезар вече се обръща в гроба).

Местят Джулай морнинг през септември

4. Владимир Иванов (krizt), има няколко блога – не знам колко са със сигурност,  поставя  акцент върху сериозен проблем – гражданското общество е кухо понятие без политическо представителство.

Протести, протестиращи и още нещо

5. nname.org ме развесели яко, дотам, че дори мислех да се явя на един тест и да пиша на всички въпроси отговор: Ask Google.

Теория на споделеното знание

Може да решите, че се закачам с Майк, но всъщност тук само си записвам нещата, които искам да запомня. И без това малко хора се сбъркват да влязат. 🙂 Никаква медия не съм, да знаете. 🙂