Бъдещето на класическото

Красотата е симетрия.

Всеки път се стряскам като видя този билборд в София.

Имам усещането, че някой ме замеря с Атински мрамор.

Хей, внимавай с пропорциите.  Не се усмихвай тайничко. Дори да си влюбен в някой с крив нос, скоро ще разбереш истината за „бързите поправки“. Не е шега красотата. Смееш се, а? А последния път като ходи в Сатирата защо не ти беше смешно? Цялата зала се залива от кикот,  а ти си се оцъклил все едно ти е прегрял вентилатора. Глезотии, ще се смееш, дори и пръстче да ти покажа само. Още не ти е изтекла гаранцията,  пък дефекти ще даваш.  Омръзна ми да те рефрешвам с класически цитати. Не знам откъде ги изрових, ама са много яки. Право в целта. Само дето някои са на латински, ама нейсе.

Омръзна ли ви да ви замерят с антични камъни, с цитати извадени от контекста? Защо да е симетрия? Кой така е решил? Красотата е жива. Всеки опит да я (с)хванете  е опит да я пратите в затвора, в болницата или в лудницата. В граничните зони на живота.

Това са  пообърканите ми мисли след прегледа на концепциите за понятието класическо в книгата на Салваторе Сетис „Бъдещето на класическото“.

Ако ти също искаш да напишеш рецензия за тази или друга книга на ЛИК, прочети тук!