Ребро Адамово

Знаете ли, че осем процента от хората имат едно ребро в повече.

Те може би са по-големи скръндзи и от Адам.

Има моменти, когато живота заприличва на поредица от сделки.

Добре, че отминават бързо и пак се отплесвам романтично и развей-прахово.

Ето и историята:

След като Бог създал Адам, той си живял прекрасно в Райската градина. Но след известно време му станало някак самотно и скучно.  Затова Адам отишъл при Господ и му рекъл:

Тази градина е прекрасна.  Но се чувствам самотен. Можеш ли да ми пратиш някой за компания?

Имам съвършен човек. Тя ще ти помага почти във всичко. Ще чисти, ще готви, ще пере дрехите ти, ще ти бъде приятел и дори ще ти разтрива краката след дългия ден. Тя е наистина перфектна във всяко отношение.

Звучи прекрасно! Кога можеш да ми я изпратиш?

Мога да ти я дам веднага, но ще ти струва един крак и една ръка.

Адам се замислил малко и попитал:

А какво ще ми дадеш за едно ребро?

Щастие

Това беше добра година за Джон. Упоритият му труд бе щедро възнаграден, макар и да имаше жертви от страна на семейството. Когато той се похвали на приятеля си Боб, че има много причини, за да е щастлив тази година, Боб го попита:

Защо ти трябва причина, за да си щастлив?

______________________________________________________

Happiness

It was a good year for John. His hard work had handsomely paid off albeit with sacrifices on the family side. When he told his friend Bob that he had many reasons to be happy about the year, Bob asked – “Why do you need a reason to be happy?”

Read more: http://www.rajeshsetty.com/2008/01/13/mini-saga-20-happiness/#ixzz1iD1Iecw9
Under Creative Commons License: Attribution Non-Commercial Share Alike

Шоколад

Резултатите от анкетата показват пълна победа за шоколада (3:0).

И аз съм пристрастена към шоколада, признавам си.

На тази страст фермерите не могат да смогнат да угаждат, скоро шоколада щял да струва колкото златото.

Обаче исках … топка, топка, топка…

И ето какво имаше под елхата:

Опитайте се да минете от началото до края без да изпуснете топчето нито веднъж. Внимавайте да не се изнервите толкова, че да изхвърлите пъзела през прозореца или да го ударите в нечия глава (направен е е от мека пластмаса за всеки случай).

Това го пише на кутията, не си го измислям.

И подаръкът не е за мен, а за децата.

Коледата също е за тях.

В очакване

Бяхме на Коледен пазар с Ели. Каква промяна само за година. Миналата Коледа беше отворила капандурата, за да слезе Дядо  Коледа по-лесно от комина. Сега пък ме помоли да помогна с пазаруването. Зачудих се как е успяла да спести толкова пари от джобните. Заговорнически избрахме подарък за кака. Купихме и нови лампички за елхата, миналогодишните не ги открихме. Сигурна съм, че ще изскочат отнякъде през лятото. И тогава, ако помня къде съм оставила новите, ще спретна градинско парти с двойни светлинни ефекти.

Вкъщи обикновено няма суматоха за подаръци. Не разбирам коледната истерия. Така или иначе има неизбежни разходи за някои необходими вещи. Намираме си ги под елхата по Коледа, вместо да си ги купим направо от магазина. Не мога да разкрия подробности, засега…

За себе си искам само спокойствие през празниците. В никакви Коледни войни не искам да участвам .

* Участието в анкетата не гарантира доставка на подарък и не е обвързано с покупка.

Сега

си мисля за утре и за вчера. Не усещам как времето ми се изплъзва

днес.