Блог на деня, на нощта и на седмицата

август 29, 2010

Благодаря на Амазонка за номинацията и на 14-те, които са гласували за почти неизвестния ми блог.

Статистиката ми е отчайваща.

Хич не ми пука, смейте се на воля.

След войната съм доста объркана вече относно трафика.

Мразя излишните движения.

Пиша рядко, често с по 50 думи.

Понякога само споделям неща, които са ме впечатлили.

В  живота ми приятелите  са малко, броя ги на пръстите на едната си ръка.

Тук в блога влизат малко хора, хубавото е, че и аз ги чета.

Макар, че не ми пука за класациите, искам да благодаря на екипа на Блог на деня.

Ако исках да пиша само за себе си, нямаше да имам блог.

Това, което мисля, че си струва е да  номинирам блоговете, които харесвам. Те са много повече от 5. 🙂

Advertisements

Put It Where You Want It

август 23, 2010

Новата седмица започва, работата става все повече, няма надежда за отпуска, опитваме се вкъщи да довършим един безкраен ремонт…

В петък почти превъртяхме в офиса. Добре, че са Роси и Явор да внасят настроение и смях. Специален поздрав за тях.


Голямото четене

август 5, 2010

Откак съм се научила да чета почти не съм спирала. 🙂

Вкъщи имахме огромна библиотека и четях наред.

Спомням си едно лято, май беше след шести клас, когато от скука взех, че прочетох всичките томове на Юго. В началото на учебната година учителката по литература ни разпита кой какво е чел през лятото. Почнах да изреждам заглавия и когато стигнах до „Човекът който се смее“, тя отсече категорично „На тая възраст не можеш да го разбереш този роман“. До ден днешен не знам какво е да разбереш роман.

После пък имаше някаква шантава лотария, от която взех, че спечелих нещо като ваучер. Купих си книги за половината заплата на майка ми. Това беше почти цялата книжарница.

За гимназията и за университета няма да ви разказвам, но си беше Голямо четене. 🙂

После се омързелевих леко и почнах да подбирам книгите. Оказва се, че вече художествената литература нещо не я харча много.

За това пък нет голям и попадам на какво ли не.

Това лято ЛИК ми изпратиха Бъдещето на класическото.

А когато Майк обяви награда за 4000 коментар, реших да спра да пиша коментари.

На 14-я Седмичен блог-дайджест обаче не се стърпях, защото си мислех, че съм чела много, пък толкова интересни неща съм пропуснала.

И после един мейл, бира и Автобиографията на Марк Твен.

Всъщност по-ценното е, че се запознах с Майк на живо.

Убедих се, че както говориш така и пишеш.  Майк разказва много увлекателно и интересно.  Побъбрихме си за работата, за децата, за нещата от живота, за блогването и общуването. Не пихме много бира и ни се разминаха темите за политика и футбол. 🙂

Майк искаше да направи снимки, обаче аз изпадам в див ужас като се видя на снимка.  Глупаво е, защото не се притеснявам как ще реагират другите – просто не се харесвам на снимки и това е. Може и да се преборя някой ден с това.

Най-добрата ми приятелка сподели нещо много странно.

Прочетох блога ти и все едно пише друг човек.

Не е така, това съм си аз на 100%, просто вече  нямаме достатъчно време да говорим.

Мислене, говорене, писане и четене се преплитат така, че ако не сложа някакъв ред може човекът до мен да се окаже напълно непознат и обратно.

Общуването в социалните мрежи носи много възможности, но и затваря някои врати. Въпрос на светоусещане и вкус. Може дори да забравиш, че един блог е всъщност жив човек.

Има автори, на които не можеш да напишеш коментар в блога им (като Марк Твен).

На тези които харесвате днес обаче може да напишете някой ред.

П. П.  като прочета Автобиографията на Марк Твен  ще напиша нещичко.  🙂


Кой ми открадна пастелите?

юни 15, 2010

Събуждам се със странно чувство.

Прокрадва се и мисъл за вина.

Детството свърши.

Пастелите ми ги няма.

Мечтите са забравени.

И само някой странен сън

или кошмар наяве…

понякога ме карат да крещя без глас:

Върнете ми пастелите обратно!

Дали обаче има крадец…

или за загубата сама съм си виновна?


За какво не бихте поствали никога?

май 11, 2010

Леко зациклих напоследък над разни житейски дилеми.

Мислех си да пиша, но се спрях навреме.

И се питам кои са темите и проблемите, които не стават за публикуване?

Прекалено лични, затормозяващи, мрънкане, служебни тайни и прочие.

По-добре да споделя нещо ценно, полезно и интересно.

За хората, които случайно минават оттук.