Аз съм момичето от влака

ноември 11, 2016

419-500x500

Не е за всеки тази книга.

На мен ми пасна на настроението.

Пъзелът може да е по-различен.

Изходът също.

Advertisements

Теория на ценностите

ноември 10, 2016

Навремето беше етика, сега е теория на ценностите.

След „Нищо“ на Яна Телар и след 27 години „демокрация“.

Бедните и кльощави младежи станаха политици със шкембета и тъмни коли.

Но в мисленето не напреднаха много. Разчитат на PR.

Ако дядо ти не е носил костюм, по-добре си е с дънките, нали?

Ценности ли?

На баба ми бижутата, друго няма.

Историята не е за любовта, а за войната.

 

 

 

 

 

 


Кирилизация

август 31, 2016

Четох едно ревю за „Физика на тъгата“.

Чела съм и книгата.

Нищо не помня и от двете.

Това не е роман.

Няма сюжет.

Няма дори история, която да запомня.

Това е нещо за четене, ако нямате какво друго да правите.

Аз чета почти всичко.

Каквото ми падне.

Малко са нещата, които ме впечатляват.

Георги Господинов заслужава поздравления, ако успява да си вади хляба с писане.

В малка страна като България езикът ограничава пазара.


Войните ги започват неудачниците

август 18, 2016

особено когато преди това ги е изнервила жена.


Любов и таксита

февруари 12, 2012

Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
—    Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
—    Ти да не си някой веселяк, а?
—    Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
—    Аха — каза шофьорът и потегли.
—    Какво ти става? — попитах аз.
—    Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.
—    Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?
—    Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души. Това вече не е зле, нали?
—    Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —той трябва да предаде твоята добра воля на другите.
—    Не завися от него — каза приятелят ми, — защото съзнавам, че системата не е защитена срещу глупаци. Така че днес трябва да се заема с десет различни хора. Ако от десет души успея да направя щастливи поне трима, тогава мога косвено да повлияя върху настроението на още три хиляди.
—    На думи всичко това звучи добре — съгласих се аз, — но не съм сигурен, че на практика ще подейства.
—    Ако не се получи, нищо не е загубено. Не ми отне много време, за да кажа на човека, че се справя добре. Той не получи нито по-голям бакшиш, нито по-малък. Ако думите ми са попаднали в глухи уши, какво от това? Утре ще се опитам да направя щастлив друг таксиметров шофьор.
—    Ти не си добре.
—    Думите ти показват какъв циник си станал. Направих изследване и се оказа, че онова, което изглежда липсва — например на пощенските работници, освен парите, разбира се, — е, че никой не им казва, каква чудесна работа вършат те.
—    Но те не работят добре.
— Не работят добре, защото усещат, че никои не го е грижа как се справят. Защо някой да не им каже добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме петима работници, които си похапваха за обед. Приятелят ми спря.
—    Прекрасна работа сте свършили. Сигурно е трудна и опасна.
Работниците погледнаха приятеля ми подозрително.
—    Кога ще бъде завършено?
—    През юни — изсумтя единият.
—    О, това наистина е впечатляващо. Вероятно човек се чувства много горд, когато върши подобна работа.
Продължихме нататък и аз му казах:
—    След Дон Кихот, за първи път срещам подобен екземпляр като теб.
—    Когато онези мъже смелят думите ми, ще им стане приятно. В такъв случай и градът, по един или друг начин, ще извлече полза от тяхното щастие.
—    Но ти не можеш да вършиш това сам! — Възразих аз. — Ти си сам срещу всички.
—    Най-важното е да не се обезсърчаваш. Никак не е лесно да накараш хората в един град отново да станат добри, но ако и някой друг се включи в моето начинание…
—    Ти току-що намигна на една съвсем невзрачна жена— подскочих аз.
—    Да, зная — съгласи се той. — И ако тя е учителка, днес класът й ще има прекрасен ден.

Арт Бъкуалд

ПИЛЕШКА СУПА ЗА ДУШАТА


Усмивката

август 2, 2011

Първото нещо, което трябва да направите, когато поздравявате някого, е да забравите собствените си проблеми и размисли и да се усмихнете. Независимо какви усилия ще изисква това от вас – усмихнете се! Изследванията показват, че в усмивката вземат участие по-малко мускули, отколкото в намръщването, така че усмихвайки се, вие помагате да се уталожи вашето напрежение. Когато поздравявате някого, вашата усмивка е най-директният начин да му покажете, че се интересувате от него и от онова, което има да каже, защото усмивката препредава сърдечност и откритост.
Ако не си харесвате усмивката, погледнете се в огледалото или си направете видеофилм, така че да имате възможност да се усъвършенствате начина, по който се усмихвате.
Много често хората не си харесват усмивката, тъй като се срамуват примерно от лошите си зъби. Ако не харесвате зъбите си, когато се усмихвате, просто идете на зъболекар! Изпращала съм безчет хора, които се стесняваха от усмивката си поради състоянието на своите зъби. И бях свидетел на чудеса, след като те придобиха повече самоувереност и не се притесняваха вече да покажат зъбите си при усмивка. В някои случаи старите навици трудно се променят. Затова аз обучавам хората да използват лицевите си мускули за усмивка, като ги карам да застанат пред огледалото или да се заснемат с камера. Следователно, не позволявайте на някакви си зъби да угасят вашата усмивка! Запомнете, че е много по-лесно да поправите зъбите и усмивката си, отколкото да поправите всички лоши впечатления, натрупани от това, че не се усмихвате.

КАЖИ ГО ПРАВИЛНО
Лилиан Глас


Сърцето и заплатата

май 3, 2011

Според Мат Ридли

Статусът в работата е по-вероятно да предопредели склонността към инфаркт, отколкото затлъстяването, тютюнопушенето или високото кръвно налягане.

И тъй като статусът е вид престиж, който има своето материално изражение, той прави един озадачаващ извод.

Сърцето ви е изоставено на произвола на работната ви заплата.

Картинката е от тук.