По-силни ли?

ноември 7, 2010

„Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.“

Тая мисъл на Ницше е станала толкова популярна, та взех че се размислих…

Всъщност една от версиите за смъртта на Ницще е, че е бил болен от сифилис и е преживял последните си години в лудницата.

Чудя се може ли да се отдели личната драма от философията?

Advertisements

Идеята за прогреса

август 25, 2010

е родена  в тъмното Средновековие и по своята същност е християнска.  Западната цивилизация се крепи върху нея, обаче не я помни добре.

Ей тук Кръстю ме размисли,  а пък класиката и нормите (common sense) хич не ми се връзват с прогреса.

Забравили сме за:

Летоброенето

Броим годините от раждането на Христа до Второто  му пришествие.

и

Състраданието

В Античността няма състрадание, а  великодушие.  Великодушието е силата на добрите (аристократи).

Модерните класици искат да са силни и добри, а не слаби и състрадателни.

Смъртта и края на света се игнорират в мисленето или  пък се отлагат чрез технологични напъни.

……

Здравият разум е празно понятие, колкото и да искаме да не е.

Виновни са:

Guns N Fucking Roses


Lumen naturale

май 23, 2010

Естествената светлина вътре в нас е тази,

която ни дарява със здрав разум.

Идеята е просветителска, но живее дори и в нашия век.

Най-общо казано, всеки човек е способен да познава

нещата благодарение на тази естествена светлина,

която му е вътрешно присъща или пък е дар от Бога.

Благодарение на тази  естествена светлина

всички хора могат да достигнат едно общо разбиране,

усет, съгласие по всички възможни теми на света.

Common sense или consensus

са в основата и на Обществения договор.

Сдъвках набързо няколко века мислене,

но винаги се сещам за Просветителската идея около 24 май.

Не знам дали има друг народ по света,

който да чества празник на буквите си.

Това е  признак или на голямо отчаяние,

или на свръхнадежди.

Към светли бъднини върви…


Светът на Софи

април 13, 2010

Юстайн Гордер пише Роман за историята на философията през 1991 година.

Идеята му е да направи нещо като пътеводител (в достъпна за тинейджърите форма) за сложния свят на философските понятия, системи и школи.

Препоръчвам горещо тази книга на всеки, който е пропуснал или проспал часовете по философия в гимназията.

Също и на тези, които считат, че философията е безсмислено занимание и загуба на време.

Не е нужно да откриваме топлата вода отново.

Или пък да се чудим кой е небеизвестния Кнут Хамсун.