Шоколад

декември 29, 2011

Резултатите от анкетата показват пълна победа за шоколада (3:0).

И аз съм пристрастена към шоколада, признавам си.

На тази страст фермерите не могат да смогнат да угаждат, скоро шоколада щял да струва колкото златото.

Обаче исках … топка, топка, топка…

И ето какво имаше под елхата:

Опитайте се да минете от началото до края без да изпуснете топчето нито веднъж. Внимавайте да не се изнервите толкова, че да изхвърлите пъзела през прозореца или да го ударите в нечия глава (направен е е от мека пластмаса за всеки случай).

Това го пише на кутията, не си го измислям.

И подаръкът не е за мен, а за децата.

Коледата също е за тях.

Advertisements

В очакване

декември 14, 2011

Бяхме на Коледен пазар с Ели. Каква промяна само за година. Миналата Коледа беше отворила капандурата, за да слезе Дядо  Коледа по-лесно от комина. Сега пък ме помоли да помогна с пазаруването. Зачудих се как е успяла да спести толкова пари от джобните. Заговорнически избрахме подарък за кака. Купихме и нови лампички за елхата, миналогодишните не ги открихме. Сигурна съм, че ще изскочат отнякъде през лятото. 😉 И тогава, ако помня къде съм оставила новите, ще спретна градинско парти с двойни светлинни ефекти.

Вкъщи обикновено няма суматоха за подаръци. Не разбирам коледната истерия. Така или иначе има неизбежни разходи за някои необходими вещи. Намираме си ги под елхата по Коледа, вместо да си ги купим направо от магазина. Не мога да разкрия подробности, засега…

За себе си искам само спокойствие през празниците. В никакви Коледни войни не искам да участвам .

* Участието в анкетата не гарантира доставка на подарък и не е обвързано с покупка. 😀


Управление на боклука

април 5, 2011

Всеки път се учудвам колко непотребни вещи събираме.

Пролетното чистене е повод да се замисля защо продължавам да купувам неща, които не ползвам.

Няма кой да ми даде сливи за смет, това буквално са пари хвърлени на боклука.

Класически примери са:

1. Дрехи, свити след пране

2. Украси и сувенири

3. Части от неща, прибрани набързо с идеята по-късно да се върнат на място

4. Всеможни пластмасови джундурии

5. Хартия, картон и опаковки

Ако нямате система за съхрание на вещите си (тук включвам навиците и складовите ресурси)  по-добре се придържайте към принципа „Нищо излишно!“.

Все пак съм доволна, че тая зима успяхме да „рециклираме“ ненужните хартии и картони в котлето. 😀

Странно е, че в този елекронен свят хартията не намалява, а ни залива  отвсякъде. 😦


Райски ябълки

декември 4, 2010

Кръстю беше споменал за едни никакви ябълки, та се сетих, че като дете ги пренебрегвах (райските). Даже си мислех, че несправедливо ги наричат така. И те са от едно такова никакво място.  Никога не съм харесвала вкуса им. Днес опитах една, все едно ми е за пръв път – няма друг такъв божествен вкус. В рая не знам дали има зима, но райските ябълки за зимата са „измислени“.


За къщите и блоговете

октомври 24, 2010

Малката щерка я записах в ново училище, а къщата не беше готова. Взех си отпуск, разглобих се от боядисване и за капак се разболях. Май никога не сме улучвали удобно време за смяна на жилището.

Нямах време за блога, дори и за четене.

Понадниквах само…

Не ни липсва опит в преместването на ново място, но сега е различно.

Три важни неща за всяко преместване (времето не го включвам, защото никога не ми е достатъчно, това си е отделна тема):

1. План – това е най-важната и за съжаление най-пренебрегваната част. Имахме план, обаче общата му част не беше добре. Тази част, която трябва да знаят всички потърпевши, имам предвид. Не бях разбрала датата, когато трябва да предадем ключовете от старото жилище и трябваше за два часа да изнесем малкото останали вещи и да почистим. Не беше трудно, но стресът е излишен.

2. Помощ – приемете всяка помощ, но давайте ясни указания. Не правете като мен, никога не оставяйте някой друг да опакова багажа ви, особено ако всичко е в еднакви кашони, без етикети. След месец още търся кое къде е. 🙂

3. Пари – всичко е по-скъпо отколкото сте смятали, не защото цените се вдигат, а защото има подробности, които не знаете. Дюбели, лайсни, перделъци и други подробности въобще не бяхме включили в сметката. 🙂 Така, че предвидете допълнителни суми, за всеки случай. Никога не е късно да научите нещо ново. 🙂

***

Всяко преместване е трудно, животът се обръща наопаки.

Навиците са опорни точки, но не забравяйте да се радвате на по-добрите страни на новото жилище.

По-добрата гледка и повечето въздух ще преборят лекото раздразнение, че вратата на банята се отваря не там където очаквате или пък че още нямате закачалки за дрехите. 🙂


Морето

август 10, 2010

Семейството ни специализира екстремен туризъм напоследък.

На море за два дни с палатка и над 1000 км път.

Екшънът започна в Бургас, когато разбрахме, че сме забравили палатката.

Взе ли палатката?

Не, мислех, че ти си я взел.

Голямо лутане, докато открием Практикер.

100 метра след табелата, която покакзва, че Практикер е направо има Т-образно кръстовище. Наляво ли да тръгнем, надясно ли?

След като разпитахме трима бургазлии (много са любезни) се оказа, че трябва да завием наляво.

Купихме си палатка за втори път това лято (на забравената бързо измислихме приложение за следващото приключение) и потеглихме към Иракли.

Надявахме се плажът да не е пренаселен, но съботния ден много хора бяха решили да прекарат като нас. 🙂

Не се класирахме за място на плажа с палатката. И по-добре, защото трябваше да пренасяме багажа на ръце или да  изпаднем в такава ситуация.

Децата нямаха търпение да влязат в морето и отложихме разпъването на палатката за късния следобед.  Аз вече нямам такива желания за плуване, мързел или старост, не знам, обаче си имам бодра смяна. Водата беше топла и приятна, изглеждаше чиста. Но повечето време си почивах, взирайки се в безкрайното на хоризонта.

Вечерта донесе нови вълнения. Палатката, огъня, вечерята, звездите. Най-хубавото беше, че всички заспахме без да гледаме часовници, без подканяне, мрънкане и обяснения.

На сутринта открихме и един съквартирант. 🙂

Ели ми донесе чаша със студено, добре разбъркано разтворимо кафе.

Мамо, съжалявам, но няма студено кафе.

Не разбрах дали се обърка или се пошегува. Умее ги тия работи. 🙂 Въобще и не помислих за топло.

Неделната сутрин прекарахме безгрижно на плажа.

Това ни е първото приключение с палатка и деца на море.

Освен чек-листа при багажника на колата, важно е да се обмислят и санитарните въпроси.

Химическите тоалетни на плажа са неизползваеми.

Душът беше повреден в неделя.

Бутилираната вода се стопля отвратително бързо.

Разбира се предприемаческия дух е жив и алтернативите на плажа са:

WC – 0,50 лв.

Душ – 2,00 лв.

Студена вода 1,5 л – 2,00 лв.

Добро впечатление ми направиха младежите, събираха си старателно отпадъците.

Имаше обаче някакъв бизнес проблем с извозването на боклука. Контейнерите бяха претъпкани, а отстрани имаше много чували.

Нямах никакво желание да се върна, за да снимам. Гледката не беше ужасна, а миризмата.

На връщане за пореден път загубихме изхода от Бургас. Няма табели в тоя град, обаче добри хора навсякъде. Заслушах внимателно човека, обясняваше подробно.

Минавате под моста и после право наляво.

Светна ми, разкодирах посланието на табелата за Практикер. 🙂

И понеже сме царе на отклоненията от пътя към дома, вижте къде се отплеснахме за около 2 часа.


Шейла

август 3, 2010

За малко да забравя.

Имам си лятна грижа, която щеше да остане гладна.

Ама голяма игра падна. 🙂

И мъркане и умилкване.

Чудя се какво ще стане, ако си имаме котка вкъщи.

А децата искат и куче, дори кон и кокошкa.

Обещала съм ги даже, добре че нямам deadline, засега. 🙂

Коте „под наем“ е добър вариант за нерешими проблеми с желания за домашни любимци. 🙂