Нямам време.
А за какво ми трябва време?
Да помисля.
Да напиша нещо.
Нямам и акъл.
А за какво ми трябва акъл?
Да помисля.
Да напиша нещо.
Неуспешен опит за завръщане в блога.
Не ми пука.
Никой не чете.
Аз си се упражнявам.
Пиша си и си се чета сама.
Ако някой друг чете, добре да е дошъл.
Рестарт.
Аз чета изоставени блогове, а толкова хубави неща пишеха блогърите преди десет години, сега се четяли самички – е, ами то и да е имало кой да чете е избягал или се е пренесъл в онзи по-хубавият свят…шегувам се, пишете хора без или със акъл, има една четяща шантави случки и идеи, твар, която също няма много акъл, но няма блог да го пише, и затова рови из нета, търсейки да прочете нещо по-така, качествено написано или хрумнало…не за да преписва, а за да си мисли, че не е сама. 🙂 Пък и профил нямам никъде, освен един и той е с ник „ема“.