Голямото четене

Откак съм се научила да чета почти не съм спирала.🙂

Вкъщи имахме огромна библиотека и четях наред.

Спомням си едно лято, май беше след шести клас, когато от скука взех, че прочетох всичките томове на Юго. В началото на учебната година учителката по литература ни разпита кой какво е чел през лятото. Почнах да изреждам заглавия и когато стигнах до „Човекът който се смее“, тя отсече категорично „На тая възраст не можеш да го разбереш този роман“. До ден днешен не знам какво е да разбереш роман.

После пък имаше някаква шантава лотария, от която взех, че спечелих нещо като ваучер. Купих си книги за половината заплата на майка ми. Това беше почти цялата книжарница.

За гимназията и за университета няма да ви разказвам, но си беше Голямо четене.🙂

После се омързелевих леко и почнах да подбирам книгите. Оказва се, че вече художествената литература нещо не я харча много.

За това пък нет голям и попадам на какво ли не.

Това лято ЛИК ми изпратиха Бъдещето на класическото.

А когато Майк обяви награда за 4000 коментар, реших да спра да пиша коментари.

На 14-я Седмичен блог-дайджест обаче не се стърпях, защото си мислех, че съм чела много, пък толкова интересни неща съм пропуснала.

И после един мейл, бира и Автобиографията на Марк Твен.

Всъщност по-ценното е, че се запознах с Майк на живо.

Убедих се, че както говориш така и пишеш.  Майк разказва много увлекателно и интересно.  Побъбрихме си за работата, за децата, за нещата от живота, за блогването и общуването. Не пихме много бира и ни се разминаха темите за политика и футбол.🙂

Майк искаше да направи снимки, обаче аз изпадам в див ужас като се видя на снимка.  Глупаво е, защото не се притеснявам как ще реагират другите – просто не се харесвам на снимки и това е. Може и да се преборя някой ден с това.

Най-добрата ми приятелка сподели нещо много странно.

Прочетох блога ти и все едно пише друг човек.

Не е така, това съм си аз на 100%, просто вече  нямаме достатъчно време да говорим.

Мислене, говорене, писане и четене се преплитат така, че ако не сложа някакъв ред може човекът до мен да се окаже напълно непознат и обратно.

Общуването в социалните мрежи носи много възможности, но и затваря някои врати. Въпрос на светоусещане и вкус. Може дори да забравиш, че един блог е всъщност жив човек.

Има автори, на които не можеш да напишеш коментар в блога им (като Марк Твен).

На тези които харесвате днес обаче може да напишете някой ред.

П. П.  като прочета Автобиографията на Марк Твен  ще напиша нещичко. 🙂

9 отговора към Голямото четене

  1. frog казва:

    Ще ти хареса – той е с неповторимо чувство за хумор.🙂

  2. zelenkroki казва:

    Честита награда!
    Вече бях решила, че нещо с броенето на коментарите в блога на Майк Рам не е наред.🙂
    Хубаво е, че се намират хора, които дори в блоговете си държат на думата си, и други, които намират впечатляващ начин да се похвалят след това.
    Поздравления!

  3. Стефан Пеев казва:

    Много отдавна не се бях наслаждавал така на текст в нечий блог. Благодаря!

  4. […] Голямото четене August 2010 8 comments and 2 Likes on WordPress.com […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: