Свободата, Санчо…

е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“ — Мигел Сервантес, (Дон Кихот)

Не знам каква е причината, може да е Едуард Бернайс с неговите факли на свободата.

Но е дълбоко в културата, цивилизацията, рекламата – усещането за свобода, когато пушиш цигара.

Знам, че е илюзия, но работи.

Трудно е да се замени с нещо друго.

Все още нямам идея какво да правя, когато се наложи да „изпусна парата“.

Хрумна ми да броя до десет на глас, като при каратето:

ич, ни, сан, чи, го, рок, шич, хач, кю, джу.

И накрая силно да изкрещя: КИАЕЙ.

Май е социално неприемливо, на публично място биха ме изгледали много странно.

Всъщност това е много добра техника за дишане и помага, ако сте нервни, ядосани или напрегнати.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: