Някак странно изглеждат, след толкова време.
Толкова е старо, кулите-близнаци са си на мястото.
Класика – просто и силно.
Me:MOM! I’m going out!
Mom:To do what?
Me:To find paradise city…
Коментар по клипа в YouTube
Някак странно изглеждат, след толкова време.
Толкова е старо, кулите-близнаци са си на мястото.
Класика – просто и силно.
Me:MOM! I’m going out!
Mom:To do what?
Me:To find paradise city…
Коментар по клипа в YouTube
Кръстю беше споменал за едни никакви ябълки, та се сетих, че като дете ги пренебрегвах (райските). Даже си мислех, че несправедливо ги наричат така. И те са от едно такова никакво място. Никога не съм харесвала вкуса им. Днес опитах една, все едно ми е за пръв път – няма друг такъв божествен вкус. В рая не знам дали има зима, но райските ябълки за зимата са “измислени”.
Поредния шум и отвличане на вниманието, мерене на пет метра олио. Обичам родния си град, но ми е тъжно, че прехраната в региона е основно от ТЕЦ “Марица -Изток”. Черно пране и черни бели дробове. А операта възкръсна от пожар, ако не помните. Около 20 години прекъсване.Тази пародия е коментар към статията тук. Не знам дали е тъжно, гадно, смешно или всичко накуп. Хлябът (и тока) си има цена, а животът е несправедлив.
АЗ СЪМ ГОЧЕ
Аз съм гоче и обичам
наще ТЕЦове големи.
Гоче аз да се наричам
първа радост е за мене.
Аз съм гоченце свободно
в край панелен аз живея.
Всички въглища маришки
любя, тача и милея.
Аз съм гоченце и расна
в дни велики, в обгазено време.
Син съм на кюмюр прекрасен,
син съм на миньорско племе.
Чудех се защо ми е толкова спокойно напоследък.
И снощи през прозореца дойде отговора.
Липите цъфтят и някак леят тиха радост.
Щастливото детство си показа силата.
Най-силните спомени били тези за миризмите.
И колко хубаво се получава само.
Отворям прозореца и всички грижи стават някак дребни.
Детските мечти се усмихват.