Фонтани, цветове, музика и много хора….
Плаца Испания в нощния си блясък …
Два парка от другата страна …
Улични танцьори на Рамблата …
Добре, че предвидливо си е сложил кашон против светкавици.
Въпреки, че имахме план и поне 20 вида карти на града, не успяхме да видим каквото искахме. Не си преценихме времето. Скосените кръстовища удължават пътя с около 1/3. Колите профучават с около 100 км в час в града. А има и много смелчаци, които пресичат на червено. Цяло чудо е, че не стават инциденти.
Паркът Гюел ще си го гледам само на картинка, освен ако не доживея да ида пак. Загубихме се много яко по пътя за Гюел, слязохме от противоположния изход на метрото, но докато разберем това, вече бяхме извървели няколко километра.
Все пак успяхме да видим прехвалената Саграда Фамилия.
Още не е довършена, а е най-огромния кич на света:
Старата готическа катедрала ми хареса повече:
Ето и три причудливи фасади:
Всяка къща си има име, но няма кой да помни.
Pictures takes memories.
Отдавна исках да го снимам този магазин, но нямам навика да си нося фотоапарат.
Днес се оказах отново отпред и като се сетих за фотоапарата в чантата, не се стърпях.
Продават разни вещи втора употреба и ръчно изработени бижута и сувенири.
Магазинът е създаден с благотворителна цел от Фондация Асоциация Анимус.
Логото им е странно.