Спомените могат да са въображаеми

Така пише тук.
Замислих се дали първият ми спомен е въображаем.
Няма как да разбера.

Теория на ценностите

Навремето беше етика, сега е теория на ценностите.

След „Нищо“ на Яна Телар и след 27 години „демокрация“.

Бедните и кльощави младежи станаха политици със шкембета и тъмни коли.

Но в мисленето не напреднаха много. Разчитат на PR.

Ако дядо ти не е носил костюм, по-добре си е с дънките, нали?

Ценности ли?

На баба ми бижутата, друго няма.

Историята не е за любовта, а за войната.

 

 

 

 

 

 

Рожден ден на блога

Happy Anniversary with WordPress.com!

You registered on WordPress.com 9 years ago.

Thanks for flying with us. Keep up the good blogging.

Див петел

Това е първият ми белег.

Първата ми рана.

Още си личи.

След толкова години.

Белег за цял живот.

Хранех го с трева през мрежата.

И той ме клъвна жестоко.

Още помня дивата болка.

Поглеждам лявата си ръка до китката.

Там е, белегът остава.

Болката я няма, но споменът е жив.

Крия белега на лявата китка с часовник.

А на дясната имам белег от ноктите на Ели.

Опитваше се да спаси баща си от лудия ми гняв.

Когато разбрах със сигурност, че има друга жена.

Белегът на дясната китка крия с една гривна.

Розов кварц за любов и ахат за успех.

Криенето не помага.

Това са просто кухи ритуали.

Свобода, равенство, братство