След вечеря

Вечеряхме, помолих децата да си подредят дрехите и се захванах с чиниите.

С крайчеца на окото си видях част от яркозеления панталон на Ели под дивана.

Излизай от там и отивай да подрежаш.

Никаква реакция.

Прекалено много серии на “Малкълм” си изгледала, мисля да престанем вече.

Мамо, как ме видя?

Дорожная … B Африке

Если долго, долго, долго,
Если долго по тропинке,
Если долго по дорожке
Топать, ехать и бежать,
То, пожалуй, то, конечно,
То, наверно, верно, верно,
То, возможно, можно, можно,
Можно в Африку прийти!

А-а в Африке реки вот такой ширины!
А-а в Африке горы вот такой вышины!
А-ах, крокодилы, бегемоты,
А-ах, обезьяны, кашалоты,
А-ах, и зеленый попугай!

И как только, только, только,
И как только на дорожке,
И как только на тропинке
Встречу я кого-нибудь,
То тому, кого я встречу,
- Даже зверю,- верю, верю,
- Не забуду,- буду, буду,
Буду “здрасьте” говорить.

А-а, здравствуйте реки вот такой ширины,
А-а здравствуйте горы вот такой вышины,
А-ах, крокодилы, бегемоты,
А-ах, обезьяны, кашалоты,
А-ах, и зеленый попугай!

Но, конечно, но, конечно,
Если ты такой ленивый,
Если ты такой пугливый,
Сиди дома, не гуляй.
Ни к чему тебе дороги,
Косогоры, горы, горы,
Буераки, реки, раки.
Руки, ноги береги!

За-ачем тебе море вот такой ширины,
За-ачем тебе небо вот такой вышины,
А-ах, крокодилы, бегемоты,
А-ах, обезьяны, кашалоты,
А-ах, и зеленый попугай?!
А-ах, и зеленый попугай?!

Всичко е наред

Тъкмо се беше научила да казва “р”.

Излизаме навън и се провиква.

Мамо, всичко е наред!

Аз разбира се уплаших веднага, помислих, че се е ударила.

Какво стана?

- питам задъхано.

Всичко е наРед!

- и ми сочи заЛедената улица.

Странно решение беше да заменя всяко “л” с “р”.

———————–

Снимката е от тук.

Ученически неволи

През почивните дни по пътя между печката, пералнята и прахосмукачката виждам как голямата помага на малката за домашното по математика. И после плахо ме пита.

Мамо, искам малко помощ по литература. Имам да пиша есе за трагичната съдба на хъшовете в “Немили, недраги”.

Отложих помощта за другия ден, а малката веднага предлага.

Како, аз ще ти помогна, много съм добра по съчиненията.

Наистина е много добра.

За какво имаш да пишеш. А, не става, не съм ги виждала тия хъшове, не мога да ги опиша.

В неделя си поприказвахме за хъшовете, зададох няколко въпроса и предложих да напише отговорите. Мисля, че се получи добре.

И се сетих за моите ученически неволи. Вече май нищо не помня от класиците в учебника по литература. Освен оная тънка разлика между Ботев и Вазов.

Кажи ми сестро, де е Караджата?

Пи кафе и излезе.

Аху-Иху

Май остарявам вече.
Не мога да ги разбера децата.
Дъщеря ми е на девет години и снощи отиде на концерт на Скорпионс с баща си.
А само преди седмица спорехме каква музика да пуснем в колата.
Аз казвам Скорпионс, а тя Неее, пусни Аху-Иху.
Вкусовете са странна работа.
Не съм сигурна дали това ми харесва, дори ми е противно на моменти.
Обаче има нещо, което не мога да опиша с други думи, освен с нейните – Аху-Иху.