Under The Radar – 4

Мислех си да напиша нещо пролетно и оптимистично, но тази пролет ми донесе много повече от очакваното пролетна умора пролетен мързел.

Исках да ви покажа козунака, който омесих със много мъки.

Обаче докато открия фотоапарата, домочадието  беше унищожило по-хубавата половина.

Напоследък си мисля за хората зад блоговете.

Имам 83 любими блога в ТБЛ.

А в блогрола не искам дори да ги броя колко са.

Само 6 от блогърите познавам лично.

За тях със сигурност мога да кажа, че блоговете им са един вид проявление и продължение на личността.

За себе обаче не мога да твърдя такива неща.

Та пиша си аз разни глупости тук, а ми се случват други офлайн.

За повечето дори и не си помислям да блогвам.

И ето моята по-добра половинка най-после се сети да продължи серията от постове, които са ме впечатлили, размислили и стреснали дори.

1. Блог на деня затваря врати. Чувствам се виновна за провала на добрата идея, защото номинацията не отнема повече от 5 минути. Признавам, че съм мързел (за пореден път). Няма да си измислям глупави оправдания.

2. Вместо рецепта за козунак. Колко често се вкопчвате в обредите и обичаите, само за да запълните празнината в сърцето си?

3. Животът. Ако можех нещо да добавя, щях да напиша коментар.

4. Борбата със здравия смисъл. Знаех си аз, че здравият разум е празно понятие, но вече открих и причините за това.

5. Кога фрийлансерът си съблича пижамата?. Това ми е мечта открай време, да си работя от вкъщи. Но не бях се замисляла за минусите на такъв вид работа.

Е това е засега. Каквото и да се случи в офлайн живота ми, мисля, че писането и четенето ще си останат част от мен и живота ми.

П. П. Ако откривате разни правописни, стилистични, граматически и прочие грешки,  виновно е едно бордо, дето го пресуших без да се усетя, докато пишех. Може би се опитвам да следвам светлия пример на Декарт, само яребицата ми липсва.

Under The Radar – 3

Обещах да помагам на Майк за Седмичния блог дайджест. Но съм доста разпиляна покрай преместването и нямам много време (оправдавам се). Все пак понадниквам тук-там. Успях дори да си отбележа някой неща. За няколко месеца. Този път темата е страстта към блогването. Липсваше ми това несравнимо усещане.

Пип. Пип.

Не знам някой дали ще успее да го опише по-добре от Ламот.

Какво говори аватарът?

Аз лично се ужасявам от собствения си образ на снимка. Но някой ден ще се разделя с мадам Тиквичка. Знам, че ако поствам достатъчно дълго ще научите ВСИЧКО за мен.

Самодоволно

Ето тук писането само по себе има своето значение. Kакво всъщност искате от блога си?

Защо не използвам социалните мрежи?

На мен също ще ми дойде в повече Facebook. Приятелите са там. Дори имам трафик към блога оттам. Но времето ми е кът и все още нямам мотивация да си направя профил.

Криза на средната възраст

Чудя се дали пък не блогвам поради такава криза. Дори да не е криза или депресия, все е някакъв вид лудост или ескцентричност.

Рано ми е още за блогърска ретроспекция, но ще ми е интересно да прочета вашите.

Under The Radar – 2

Продължавам да си записвам, че много забравям  напоследък. Чета и като се спъна в нещо…

1.  Още през първите ми разходки в Wordpres  открих един блог, уж е За близнаците, обаче си откривам ценни съвети за децата. Моите са попораснали, де.   И не са близнаци. Не съм се замисляла даже дали искам близнаци и какво е да си “двойна” мама.  От много информиране (медии, всякакви има) вече почти свикнах да мисля, че близнаци се “получават” най-вече чрез асистирана репродукция.  Има и други възможности. Вижте Какъв е шансът да имаш близнаци?

2. Да си призная честно нищо не разбирам от фотография. Обаче има хора като Павел Пронин.  Моите снимки от Витоша и неговата Витоша са толкова поразително различни. Чудя се дали сме катерили една и съща планина?

3. С фотографията е ясно, че няма да се справя, обаче тук много се изложих. Вместо да обясня, че обичта е действие, се оплетох яко. Голяма тиква съм. Обещавам някой път да напиша нещо по-смислено по темата.

4. Има някои неща като BIG BANG BIG BOOM, дето въобще нямам идея защо ме впечатляват. Изкуство някакво.

5. А след размислите за Бъдещето на класическото се чудех заедно с Мария Донева що е Истинска любовна лирика и Модерна поезия.

Under The Radar

Откакто се мъча с този блог, между другото надниквам към съседите. Летя бавно и ниско. Откривам теми, върху които съм си блъскала главата и после съм позабравила леко. Не знам какъв е рейтинга на статиите и не ме интересува.

Отделих  5 поста, повече не мога,  защото съм голям мързел. Номерацията не е класация.

1. С Жюстин Томс в университета работехме по един проект Философия с деца.  Когато обаче децата са твои собствени, нещата изглеждат различно, а и времето е друго (оправдавам се).

децата и ваканцията

2. Ан Фам, срещнах случайно покрай Мария. Нейния пост ме хвърли в размисъл. Познаваме ли съседите си, какво очакваме от тях, въобще очакваме ли нещо хубаво да ни се случи?

Съседката

3. На НеНовините няма как да не повярвате. Представете си докъде може да стигне контрола на държавата над личните ви предпочитания и дори имената на месеците (Юлий Цезар вече се обръща в гроба).

Местят Джулай морнинг през септември

4. Владимир Иванов (krizt), има няколко блога – не знам колко са със сигурност,  поставя  акцент върху сериозен проблем – гражданското общество е кухо понятие без политическо представителство.

Протести, протестиращи и още нещо

5. nname.org ме развесели яко, дотам, че дори мислех да се явя на един тест и да пиша на всички въпроси отговор: Ask Google.

Теория на споделеното знание

Може да решите, че се закачам с Майк, но всъщност тук само си записвам нещата, които искам да запомня. И без това малко хора се сбъркват да влязат. Никаква медия не съм, да знаете.