Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
— Ти да не си някой веселяк, а?
— Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
— Аха — каза шофьорът и потегли.
— Какво ти става? — попитах аз.
— Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.
— Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?
— Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души. Това вече не е зле, нали?
— Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —той трябва да предаде твоята добра воля на другите.
— Не завися от него — каза приятелят ми, — защото съзнавам, че системата не е защитена срещу глупаци. Така че днес трябва да се заема с десет различни хора. Ако от десет души успея да направя щастливи поне трима, тогава мога косвено да повлияя върху настроението на още три хиляди.
— На думи всичко това звучи добре — съгласих се аз, — но не съм сигурен, че на практика ще подейства.
— Ако не се получи, нищо не е загубено. Не ми отне много време, за да кажа на човека, че се справя добре. Той не получи нито по-голям бакшиш, нито по-малък. Ако думите ми са попаднали в глухи уши, какво от това? Утре ще се опитам да направя щастлив друг таксиметров шофьор.
— Ти не си добре.
— Думите ти показват какъв циник си станал. Направих изследване и се оказа, че онова, което изглежда липсва — например на пощенските работници, освен парите, разбира се, — е, че никой не им казва, каква чудесна работа вършат те.
— Но те не работят добре.
— Не работят добре, защото усещат, че никои не го е грижа как се справят. Защо някой да не им каже добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме петима работници, които си похапваха за обед. Приятелят ми спря.
— Прекрасна работа сте свършили. Сигурно е трудна и опасна.
Работниците погледнаха приятеля ми подозрително.
— Кога ще бъде завършено?
— През юни — изсумтя единият.
— О, това наистина е впечатляващо. Вероятно човек се чувства много горд, когато върши подобна работа.
Продължихме нататък и аз му казах:
— След Дон Кихот, за първи път срещам подобен екземпляр като теб.
— Когато онези мъже смелят думите ми, ще им стане приятно. В такъв случай и градът, по един или друг начин, ще извлече полза от тяхното щастие.
— Но ти не можеш да вършиш това сам! — Възразих аз. — Ти си сам срещу всички.
— Най-важното е да не се обезсърчаваш. Никак не е лесно да накараш хората в един град отново да станат добри, но ако и някой друг се включи в моето начинание…
— Ти току-що намигна на една съвсем невзрачна жена— подскочих аз.
— Да, зная — съгласи се той. — И ако тя е учителка, днес класът й ще има прекрасен ден.
Арт Бъкуалд
ПИЛЕШКА СУПА ЗА ДУШАТА
Публикувано от Ваня 
