Фонтани, цветове, музика и много хора….
Плаца Испания в нощния си блясък …
Два парка от другата страна …
Улични танцьори на Рамблата …
Добре, че предвидливо си е сложил кашон против светкавици.
Въпреки, че имахме план и поне 20 вида карти на града, не успяхме да видим каквото искахме. Не си преценихме времето. Скосените кръстовища удължават пътя с около 1/3. Колите профучават с около 100 км в час в града. А има и много смелчаци, които пресичат на червено. Цяло чудо е, че не стават инциденти.
Паркът Гюел ще си го гледам само на картинка, освен ако не доживея да ида пак. Загубихме се много яко по пътя за Гюел, слязохме от противоположния изход на метрото, но докато разберем това, вече бяхме извървели няколко километра.
Все пак успяхме да видим прехвалената Саграда Фамилия.
Още не е довършена, а е най-огромния кич на света:
Старата готическа катедрала ми хареса повече:
Ето и три причудливи фасади:
Всяка къща си има име, но няма кой да помни.
Pictures takes memories.
Някак странно изглеждат, след толкова време.
Толкова е старо, кулите-близнаци са си на мястото.
Класика – просто и силно.
Me:MOM! I’m going out!
Mom:To do what?
Me:To find paradise city…
Коментар по клипа в YouTube