Мислех си да напиша нещо пролетно и оптимистично, но тази пролет ми донесе много повече от очакваното пролетна умора пролетен мързел.
Исках да ви покажа козунака, който омесих със много мъки.
Обаче докато открия фотоапарата, домочадието беше унищожило по-хубавата половина.
Напоследък си мисля за хората зад блоговете.
Имам 83 любими блога в ТБЛ.
А в блогрола не искам дори да ги броя колко са.
Само 6 от блогърите познавам лично.
За тях със сигурност мога да кажа, че блоговете им са един вид проявление и продължение на личността.
За себе обаче не мога да твърдя такива неща.
Та пиша си аз разни глупости тук, а ми се случват други офлайн.
За повечето дори и не си помислям да блогвам.
И ето моята по-добра половинка най-после се сети да продължи серията от постове, които са ме впечатлили, размислили и стреснали дори.
1. Блог на деня затваря врати. Чувствам се виновна за провала на добрата идея, защото номинацията не отнема повече от 5 минути. Признавам, че съм мързел (за пореден път). Няма да си измислям глупави оправдания.
2. Вместо рецепта за козунак. Колко често се вкопчвате в обредите и обичаите, само за да запълните празнината в сърцето си?
3. Животът. Ако можех нещо да добавя, щях да напиша коментар.
4. Борбата със здравия смисъл. Знаех си аз, че здравият разум е празно понятие, но вече открих и причините за това.
5. Кога фрийлансерът си съблича пижамата?. Това ми е мечта открай време, да си работя от вкъщи. Но не бях се замисляла за минусите на такъв вид работа.
Е това е засега. Каквото и да се случи в офлайн живота ми, мисля, че писането и четенето ще си останат част от мен и живота ми.
П. П. Ако откривате разни правописни, стилистични, граматически и прочие грешки, виновно е едно бордо, дето го пресуших без да се усетя, докато пишех. Може би се опитвам да следвам светлия пример на Декарт, само яребицата ми липсва.


Ихааааааа ти ме водиш:)))Аз познавам само 4,понякога ми се иска всичките да познавам от друга пък си мисля,че е хубаво да не се познаваме..с две думи живей си живота смело и се радвай на всеки миг!
Поздрави и хубава вечер!:)
Мисля, че ще стане доста сложен живота ми, ако познавам всички.
Аз познавам доооооста
Но винаги има място за още! Голям кеф е понякога. Седиш и гледаш човека срещу себе си и знаеш за него повече, отколкото за някои хора, които познаваш от години. Така е с блогърите, които списват искрено и лично
П.П. Радвам се, че ме има в списъка с харесаните
Изкефи ме с тоя пост. Ма сама ли го го пресуши бордото,почвай втора бутилка и втора статия!:);)
Е, не го изпих сама, но със сигурност изпих повече от половината. Лошото е, че нямам втора бутилка. Следващата статия ще почака.