Обещах да помагам на Майк за Седмичния блог дайджест. Но съм доста разпиляна покрай преместването и нямам много време (оправдавам се). Все пак понадниквам тук-там. Успях дори да си отбележа някой неща. За няколко месеца. Този път темата е страстта към блогването. Липсваше ми това несравнимо усещане.
Не знам някой дали ще успее да го опише по-добре от Ламот.
Аз лично се ужасявам от собствения си образ на снимка. Но някой ден ще се разделя с мадам Тиквичка. Знам, че ако поствам достатъчно дълго ще научите ВСИЧКО за мен. 
Ето тук писането само по себе има своето значение. Kакво всъщност искате от блога си?
Защо не използвам социалните мрежи?
На мен също ще ми дойде в повече Facebook. Приятелите са там. Дори имам трафик към блога оттам. Но времето ми е кът и все още нямам мотивация да си направя профил.
Чудя се дали пък не блогвам поради такава криза. Дори да не е криза или депресия, все е някакъв вид лудост или ескцентричност.
Рано ми е още за блогърска ретроспекция, но ще ми е интересно да прочета вашите.
мерси за споменаването
Беше ми приятно да си припомня тоя твой пост.
пип
Бих могла да направя някаква ретроспекция, но линкове към минали постове няма как да сложа, защото имам три, изтрити тотално, блога. Първият си блог направих преди повече от година и половина. И веднага ме завъртя “блогърската центрофуга”.
Мерси, Ваня
Може да направиш ретроспекция на съществуващ блог, ако имаш време и желание.
Ваня,
Тъкмо се колебаех заради приятелите, които комуникират лесно с фейсбук, но твоят пост ме отрезви
)